Назад във времето

- Дойде тук сама - без приятели, без познати, без роднини. Тук си от 7 години и вече си аниматор №1 в целия свят. Предлагат ти работа навсякъде, но ти отказваш и решаваш да останеш тук. Покори всички свои върхове. Покоряваш и сърцата на мъжете, срещнали те някога. Покори моето сърце. Не си представям живота си без теб, не бих могъл да живея без теб... - последва пауза в която Стивън бръкна във вътрешния джоб на черното си сако. Саманта знаеше какво щеше да направи той сега. Коленичейки Стивън извади малка черна кутийка. Отвори я. Под светлината на всички осветителни тела, диамантът върху пръстена блестеше на всички страни.
- Саманта Браун... - още една пауза - Ще се омъжиш ли за мен?
- Да! - едвам чуващо се отговори Браун. Въздухът не й стигаше. Беше на осмото небе. Подаде ръката си на годеника си. Той постави бавно пръстена на нежния пръст на Сам и се изправи. С едната ръка я хвана за врата, а другата уви около кръста й. Целуна я нежно, а тя му отвърна.
След няколко минути той я попита:
- Така ли си го представяше?
- Не знам как съм си го представяла. Всичко изчезна. - засмя се тя
- А как си представяш нашата сватба? - попита я отново той
Саманта стоеше в скута на Стивън. Той е държеше здраво, но нежно. И да искаше жената не можеше да избяга никъде.
- Ами... - започна тя - ...аз вървя бавно към олтара. Там ме чакаш ти. Най-добрият ти приятел ме предава на теб. После ти казваш да, аз казвам да, целуваш ме како преди малко. После правим тържество в дворът на бялата ни къща с бяла ограда. Времето е прекрасно, слънцето е достатъчно силно за да топли, но не и да започнем да припадаме от жега. - Сам се засмя. - Вечерта заминаваме някъде на меден месец. Багажът ни е приготвен и не се безпокоим за него. В самолета пътуваме в първа класа. Пристигаме в хотела или където там ще отседнем и се настаняваме. Харчим пари, забавляваме се, обичаме се и отново, и отново. Вечер танцуваме на нашата песен и на други песни...
- Чудесно! - каза Стив, като насочи погледа си от земята към годеницата си.