Градината

Селена дойде в градинката,за да се разходи. Многи и хареса понеже там бяха едни от любимите и цветя. По навик тя вървеше бързо, но се заглеждаше по всяко цветве и това я забави.Тя реши да седне на една пейка, и да чете книга, но се отказа и се усмихна зъбите и светеха, вятърът духаше леко сякаш я галеше.Тя беше облечена с това
https://2img.net/r/ihimizer/img209/6320/80251227725744b1.jpg

Дойдох тук, седнах на тревата и се замислих. Снощи се напих, да! Уаят танцува с мен, после пях и накрая връхната точка- бях смела веднъж в живота. Защо го направих? Сама не мога да си отговоря. Ако имаше нещо, което може да ми помогне... само ако имаше. Вятърът си играеше с косите ми, аз аз започнах просто да си говоря сама:
- Влюбена, въобразявам си! Бях пиана, но защо като не го обичам мисля за него?- главата ми щеше да се пръсне. Изпящях истерично, а после направо заплаках. Питай ме защо плачех, не мога да ти отговоря. Уаят, той, не не ме отблъсна, просто мисли, че алкохола е виновникът. Той дори не знае, че аз аз... не знае какво ед а си влюбен и все пак го твърдя. Какво е: Може би, нежна струна, която колкото повече я опъваш толкова по- красиви звуци издава, а накрая просто се къса и толкова. Колко странно, когато бях малка нямах приятели, никой не ме харесваше. Снощи за пръв път говорих с мъж, пих и се целувах. Колко много за една вечер. Повече отколкото е възможно. Трябваше да кажа на Уаят, че го обичам и ме беше страх. Станах и трябваше да реша- да отида у дома и да се осамотя, както обикновено правех или да говоря с него? Пак трбяваше да избирам между разума и нерешителноста, дори сега беше по-трудно. Разума или любовта? Мислих известно врме и реших просто да намина в клуба... така и така днес имаше парти вечер. Неможех да ида сама! Обадих се на Фийби да ме чака там. Тръгнах към клуба... не моят, а неговият

Селена отиде в парка в много добро настроение.Тя седна на една пейка погледна на горе и се замисли на глас.
-От отдавна не съм я виждала.Как ли е?Какво прави сега?-селена Много се натъжи.Деми беше заминала да учи другаде и рядко се връщаше.-Дали да не й звънна?-Зачуди се Селена.
Махна очилата си и звънна на Деми.
-Здравей Сел.-Обади се Деми.
-Здравей Деми.Прекъсвам ли нещ?.-Попита Селена.
-Не.Как си?-Попита Деми.
-Отлично ти?-Отново попита Селенка.
-И аз.Трябва да затварям.Чао.
-Чао Деми.-Селена отново се замисли и тогава дийде...

Бела и Ед се ракарваха в градината и видяха едно момиче да стои само умислено.Те се приближиха и Бела попита:
-Как се казваш?
-Селена.Отговори тя.-Може да ми казвате Сел. А вие?
-Аз съм Бела, а това е Едуард.Може да му казваш Ед.-Усмихна се Бела.
-На колко си Сел?-Попита Ед.
-На 18.А ти?-Попита Селена.
-Аз съм на 17.-Отговори Ед.
Ами ти Бела?-Попита Селена.
-Аз също.

След учлище Бела се прибра в къщи и видя една бележка от Едуард на бюрото:
-Бела чакам те в парка в 13:00.Едуард-Бела си помисли за какво ли Едуард ще я чака в парка точно днес.
След около тридесет минути Бела отиде в парка и видя Едуард с букет червени рози.
-Честита годишнина Бела-извика той и завървя към нея.Бела учудено стуеше и се оглеждаше наоколо тогава Едуард спря пред нея подаде и цветята и я целуна с меките си устни. https://2img.net/r/ihimizer/img140/978/34j2u3u1s1.jpg

Сел сойде тук.Не беше идвала от отдавна.След влизането си тя се запъти към тревата.След това отиде и седна изведнъж не се осъзна и чу стъпки.После чу глас, тя обаче изобщо не се усети и не стана да поздрави.Просто продължаваше да си лежи и да гледа небето.Тя го гледаше и си мислеше и чакаше Деми да дойде, а стъпките и гласовете наближаваха и наближаваха, а Селена не усещаше сякаш нищо не е станало.Изведнъж Селена се усмихна на нещо, но не беше ясни на какво...

Аманда и Мери решиха да се поразходят малко и излязоха в парка.Те си говориха и се смяха обикаляха парка понеже не им се стоеше на едно място понеже нямаше какво да правят.Изведнъж видяха едно замислено момиче.Аманда продължи да се смее, а Мери спря.После мери бутна Аманда и показа момичето.После двете тръгнаха.
-Какво мислиш Мери?-Попита прошепвайки Азманда.
-Чес луда.-Засмя се Мери.
-Не за мен за нея.-Продължаваше да шепне Манди.
-Ами незнам мисля, че е хубаво момиче и, че тая умишленост е работа на момче.
-Понякога си ужас.Говориш ми само за момчета.-Скара се Аманда.

Селена се надигна и видя двете момичета, които се приближаваха до нея и се усмихна.
-Здравейте.
-Не е в кома.-Прошепна Мери на Манди и двете се засмяха.
-Как се казвате?
-Аз съм Мери, а това е Аманда.-Усмихна се едното момиче.
-Аз съм Селена Гомез.Изключително много ми е приятно.
-И на нас.-После всички замълчаха.-Защо си сама?-Попита Манди.
-Ами чакам моята приятелка Деми.
-Добре.-Отвърнаха в хор двте моичета.Не чакаха още дълго и Деми се появи...